The Guardian: Учените разработиха революционна „лепенка“, която може да поправи увредено сърце 

 
 
Увреденото сърце може буквално да бъде „закърпено“, за да му помогне да функционира, твърдят изследователи, направили революционно откритие, което според научната общност ще помогне на хора с напреднала сърдечна недостатъчност, пише The Guardian. 

Според скорошно проучване сърдечната недостатъчност засяга повече от 64 милиона души по света и причините включват инфаркт, високо кръвно налягане и коронарна артериална болест. 

Сърдечната трансплантация зависи от наличието на органи, а изкуствените сърдечни помпи са скъпи и имат висок процент на усложнения. 

Сега учените смятат, че са направили значителна крачка напред, като са създали имплантируеми пластири, направени от биещ сърдечен мускул, който може да помогне на органа да се свие. 

„Сега за първи път имаме биологична трансплантация, отгледана в лаборатория, която има потенциала да стабилизира и укрепи сърдечния мускул“, каза професор Инго Кучка, съавтор на изследването от Университетския медицински център Гьотинген в Германия. 

Пластирите са направени от клетки, взети от кръвта и "препрограмирани", за да действат като стволови клетки, които могат да се развият във всеки тип клетка в тялото. 

В случая с пластирите тези клетки се превръщат в клетки на сърдечния мускул и съединителна тъкан. Те се вграждат в колагенов гел и се отглеждат в направена по поръчка форма, преди да бъдат прикрепени в един ред към мембрана. В човешкото сърце тази мембрана е с размер около 5 х 10 сантиметра. 

Професор Волфрам-Хубертус Цимерман, също автор на това откритие от Университетския медицински център в Гьотинген, казва, че мускулът в петната има характеристиките на сърце, което е само на четири до осем години. 

„Ние имплантираме млади мускули на пациенти със сърдечна недостатъчност“, добавя Цимерман. 

Екипът от учени казва, че тези лепенки са значителен напредък, тъй като директното инжектиране на сърдечни мускулни клетки в сърцето може да причини растеж на тумори или развитие на неправилен сърдечен ритъм - което може да бъде фатално. 

Пластирите обаче позволяват прилагането на много по-голям брой клетки на сърдечния мускул с по-голямо задържане и според досегашните данни нямат риск от подобни странични ефекти. 

В статия, публикувана в списание Nature, Цимерман и колегите му обясняват как са тествали пластирите при здрави маймуни резус макак, като не са открили доказателства за неправилен сърдечен ритъм, образуване на тумор или заболяване, свързано с пластирите. 

Когато екипът изследва сърцата на животните шест месеца след имплантирането на лепенките, те откриват удебеляване на стената на сърцето – в зависимост от броя на използваните лепенки. 

Екипът също така тества пластирите върху маймуни със заболяване, подобно на хронична сърдечна недостатъчност. В този случай изследователите наблюдават подобрения в сърдечната функция, като например по-голяма способност на сърдечната стена да се свива. 

След това изследователите приложиха този метод към 46-годишен пациент с напреднала сърдечна недостатъчност. В този случай пластирите са направени от човешки клетки, взети от донор, и са зашити заедно с помощта на минимално инвазивна операция върху биещо сърце. 

Три месеца по-късно пациентът, чието състояние остава стабилно, получава сърдечна трансплантация, което позволява на екипа да анализира отстранения орган. Изследователите установили, че лепенките са оцелели и че местата, където са били зашити, кървят. 

Тъй като използването на донорски клетки означава, че е необходима имуносупресия, учените казват, че би било твърде скъпо и отнема много време да се правят пластири от собствените клетки на пациента, особено за тези, които спешно се нуждаят от помощ. Донорските клетки, от друга страна, предлагат възможност за по-добри тестове за безопасност. 

Екипът подчертава, че терапевтичният ефект на пластирите се наблюдава след три до шест месеца, което означава, че те не са подходящи за всички пациенти. Досега обаче 15 пациенти вече са получили тези пластири. 

Цимерман посочва, че целта не е непременно да се замени сърдечната трансплантация. 

„Това предлага ново лечение за пациенти, които в момента са в палиативни грижи и имат 50 процента смъртност в рамките на 12 месеца. “ 

Професор Шан Хардинг от Imperial College London описа изследването като новаторско, но подчерта, че е необходима допълнителна работа, тъй като клетките на сърдечния мускул в пластира все още не са напълно зрели и установяването на кръвния поток е бавно. 

Професор Ипсита Рой от университета в Шефилд също приветства работата, отбелязвайки, че операцията ще бъде по-малко инвазивна от сърдечна трансплантация. 

— Това е страхотна работа. Наистина съм впечатлен. „Концепцията е съвсем ясна – можете да закърпите сърцето там, където е повредено. “ 

Превод